Бракът  на нашите герои започва по възможно най-романтичния начин, за

Бракът  на нашите герои стартира по допустимо най-романтичния метод, с цел да влезе последователно в коловозите на рутината, невротизма и обезличаването. Това е историята на половинвековния брак на Зигмунд Фройд и Марта Бернайс.

През 1877 година Зигмунд Фройд е 21-годишен юноша, който е решил да посвети живота си на науката. Първоначалните му занимания са свързани със относително анализиране на мозъка на гръбначните и безгърбначните животни. Благодарение на по-нататъшните си впечатляващи изявления по отношение на палиативните резултати на кокаина и проучванията си върху афазията, пет години по-късно амбициозният академик е поканен да работи във Виенската болница. Тази година обаче му е надалеч по-важна заради обстоятелството, че тогава среща бъдещата си брачна половинка, с която му е отредено да прекара оставащите 57 години от живота си. Когато вижда Марта Бернайс за първи път, 26-годишната госпожица концентрирано бели ябълка. Моментално се влюбва в нея и всеки ден стартира да й изпраща букети с рози, съпроводени с картичка, в коятосе обръща към нея с “принцеса ”. Два месеца след сцената с ябълката двамата са към този момент сгодени.

Напористите усеща на Зигмунд обаче срещат отпор от страна на фамилията на неговата обичана. Марта е привлектелна млада жена, високообразована и много известна във виенските аристократични кръгове. Бидейки от строго, ортдокаслано еврейско родословие, от нея се чака да сътвори семейство с мъж от сой и с висок обществен статус, а не с безбожник без пукната пара, какъвто е Зигмунд. Страхът от фамилното отрицание е и повода, заради която влюбените пазят годежа си в загадка много дълго време. Когато майката на Марта, Емелин, изпраща щерка си в Хамбург, се поставя началото на най-мълчителния, само че и най-емоционален интервал за влюбените, който продължава цели четири години. През това време двамата се виждат единствено няколко пъти, а през останалото време поддържат пламъка на любовта си жив чрез писма, които, съгласно доста литературни критици, се подреждат измежду най-великите и вълнуващи мостри на международната любовна епистоларна прозаичност.

Вече част от екипа на най-хубавата виенска болница, Зигмунд към момента се лута сред разнообразни отделения, тъй като не е наясно със личните си стремежи.  Пробва се в хириргията, гасторентерологията, логиката на психиката. Какво да избере? Фактът, че може да вижда обичаното си момиче единствено от дъжд на вятър утежнява фрустрацията му. Повече от всеки път Зигмунд се усеща самичък и комплициран. Въпреки облика на неутрален и студенокръвен анализатор на човешкото държание, който Фройд съумява да си сътвори по-късно, биографите му настояват, че в младежките си години личността му съставлява кълбо от разностранни и спорни страсти – той е страстно-сексуален, надълбоко сантиментален и извънредно ревностен. За да се разсейва от задушаващите го усеща и полова незадоволеност, чете като вманиачен Серванетес, Гьоте и Шекспир. И в това време излива душата си на хартия.  Стотиците писма, известни като Brautbriefe[1], които двамата влюбени си разменят сред 1882 и 1886-а година, съставляват един тип прочувствен развъдник на вилнеещите усеща, които е нямало по какъв начин да бъдат физически изконсумирани.

Зигмунд: “Мое скъпо, най-обично момиче, едвам откакто отпътува, осъзнах цялостната мощ на щастието, което ми носиш. Все още не мога изцяло да схвана какво ми се случва. И в случай че не беше сладката ти снимчица, която непрекъснато виждам, щях да си въобразя, че всичко е било единствено сън. ”

Марта: “Зиги, мой Зиги. Днес за първи път те назовавам по име. Скъпи мой, щастлива съм, да, толкоз щастлива, колкото в никакъв случай преди в живота си. ”

Зигмунд: “Мило момиче, сърцето ми се свива единствено като си помисля, че не съм в положение да удостоверявам любовта си към теб. Всичко ми припомня, че би трябвало да се откажа в опитите си да печеля ръката ти. ”

Напълно наясно с неугледната вероятност да се осъществя като академик, който да е в положение да изхранва семейство, Фройд прави огромна персонална всеотдайност, изоставяйки научно-изследователските си упоритости, с цел да стане “прост ” лекар.

Зигмунд: “Моя обичана Марти, тези безрадостни времена няма да пречупят духа ми. Защото знам какъв брой си блага и по какъв начин би могла да превърнеш всеки дом в същински парадайс. ”

Марта е първата огромна обич на младия доктор и неслучайно той се оказва напълно зависим на пристрастеността си към нея. Тя обаче е не по-малко влюбена в него.

Марта: “Скъпи мой Зиги, за какво не можем да бъдем дружно? По цели нощи не мога да дремя – скъпият за мен твой облик не ми дава и минутка покой. Искам да бъда това, което ти искаш да бъда. Достатъчно ми е да ме обичаш буйно. Така хубаво се целуваш. И по какъв начин единствено ме обсипваш с любовта си… ”

На 14 септември 1886 година, след четири годи очакване и замяна на писма, 34-годишният Зигмунд Фройд се дами за единствената жена, която в миналото ще обича.

По-сериозните литературни критици и биографи на основоположника на психоанализата съумяват да разшифроват заключените в Brautbriefe подсъзнателни послания, симптоматични за поведенчески аномалии. Дори най-преданият и безпристрастен биограф на Фройд, Ърнест Джоунс, би трябвало да признае, че в писмата Марта основава усещане за една уравновесена и приятна персона, до момента в който самият Фройд се демонстрира като скучен невротик, който в сляпата си ревнивост стига до там, че да й не разрешава да се пързаля с кънки, в случай че има мъже наоколо, както и да не дружи с други дами, които са забременели извънбрачно.

Според Джоунс дългият годежен интервал разсънва детското у Фройд и оттук насетне държанието му по отношение на Марта е, меко казано, необичайно. В тези близо 900 писма виждаме един Фройд, който демонстрира типичния и до ден сегашен за доста мъже проблем, генезисът на който е в най-ранното детство – невъзможността да възприемат жена си по едно и също време като сладострастна държанка и отдадена брачна половинка и майка. В главата си Зигмунд зарежда една извънредно спорна и фантасмагорична концепция за съвършената младоженка, която да е хем непорочна, хрисима и тотално профан в полово отношение жена, хем да е способна да го възбужда освен по време на медения месец, а и години по-късно. Освен това той чака от бъдещата си брачна половинка да го обгрижва по метода, по който би го правила със лично дете, тъй като съгласно него “един брак не е успешен, в случай че дамата не успее да накара брачна половинка си да се усеща като неин наследник. ”

И още веднъж, до момента в който още са в интервала на “пеперудите в стомаха ” и сантименталното ухажване, Фройд не пропуща да подсети на годеницата си, че щастието им няма късмет да продължи дълго, тъй като в един миг “опасни врагове ще се появят на хорзонта: семейството и майчинството. ” Именно в тези ранни години, когато младият Фройд толкоз гневно се пробва да опази годеницата си от полово “оскверненяване ”, неговите откриватели разпознават в държанието му наченките на омерзение към еротиката, което той в следствие ще припише в трудовете си на върлите девици.

Когато Фройд е задоволително напреднал в докторската си процедура и към този момент е потвърдил, че може да устоя жена си, майката Емилин скланя двамата да сключат брак. През идващите десетина години Марта не прави нищо друго с изключение на да ражда и да кърми деца. А да, и да се грижи за най-обичния си “син ”, Зигмунд, несъмнено.

Още в самото начало на брака им Зигмунд й дава да разбере, че от нея се чака: първо, да удовлетворява всичките му потребности, второ, да се грижи за семейството, и трето, да приема без възражения всички негови решения.

Съзнателна или не, наподобява задачата на титана на психоанализата е била да обезличи брачната половинка си, да изтрие като с гумичка личността й и да я трансформира в собствен прочувствен и биологически придатък.

Може да е било просто тривиално мъжкарско “похлъзване ”. А може и да е било мълчешком съглашение сред трима възрастни индвида да бъдат полови сътрудници. А може и нищо да не се е случило. И до ден сегашен не може да се каже сигурно каква е била връзката сред Фройд и снаха му Мина и дали двамата въобще са имали полова такава. Обаче в никакъв случай няма пушек без огън.

Няколко години след сватбата по-малката сестра на Марта, Мина, се мести да живее при семейство Фройд, с цел да си създадат “шведска тройка ”, както обичат да се майтапят. Къде смешка, къде истина обаче, с течение на времето Зигмунд и Мина си стават толкоз близки, че са съвсем неразделни. Въпреки настойчиво циркулиращи измежду виенското висше общество клюки, че имат извънбрачна  връзка, и двамата отхвърлят. Книгата за посетители на един швейцарски хотел обаче няма по какъв начин да лъже. На 13 август 1898 година една австрийска двойка наема стая във въпросния хотел и се записва като “г-н и госпожа Фройд ”. Дотук нищо тревожно. С тази разлика обаче, че “г-жа Фройд ” не е Марта.

Въпреки че липсват стопроцентови доказателства, че Фройд е имал извънбрачна връзка, може да приемем за чиста монета изказванието на последователя на Фройд, а по-късно и негов върл противник Густав Юнг, че самата Мина му е доверила, че спи със шурей си.

Що се отнася до “неверния ” брачен партньор, Фройд при никакви условия не е давал мотив на жена си да се съмнява във верността му. В свое писмо от 1915 година до собствен прочут американски невролог Фройд написа: “Аз утвърждавам по-разкрепостената половост, въпреки че аз персонално минимално съм се възползвал от половата независимост. ”

Въпреки демократичните и извънредно съвременни за времето си визии за секса и фамилията, които Фройд проповядва, в персоналния си живот е повече от закостенял. Дори назовава самичък себе си “деспот. ” Факт е обаче, че брачният им живот тече хармомично – въпреки и единствено неговите правила. Марта не възразява, тъй като е прекомерно заета да бъде съвършената брачна половинка. Освен че се грижи неуморно за шесте деца, захласнатата от реда и точността Марта съумява да поддържа идеално домакинство. И макар че не демонстрира същия вкус за секс като мъжа си, тя споделя друга негова пристрастеност – кокаина.

През февруари 1923 година Фройд открива обучение на устата си, което по принцип е особено  за върлите пушачи. Заради изобилна кръвозагуба по време на интервенцията за отстраняването на тумора се разминава на косъм гибелта. Хирургът преднамерено скрива от него обстоятелството, че туморът е бил недоброкачествен, понеже  се притеснява, че новината ще подтикне Фройд към самоубийство. 16 години по-късно психоаналитикът развива различен вид рак, този път на челюстта, който този път обаче се оказва неоперабилен. Последните седмици от живота си прекарва в агонизиращи болки, против които даже инжекциите с морфин към този момент не оказват помощ. Зигмунд Фройд издъхва на 23 септември 1939 година

Марта е неутешима. Единствената мисъл, която поддържа живеца й, е, че “през всичките тези 53 години дружно не сме си разменили и една дума изкривено. ”

Марта Бернайс умира през 1951 година Тялото й е кремирано, а прахът й е подложен в  същата старогръцка погребална урна, в която се съхраняват тленните остатъци на брачна половинка й. Урната се пази на фундамент в  “Ъгъла на Фройд ” в крематориума “Голдърс Грийн ” в Северен Лондон.

[1] Brautbriefe (нем.) – годежни писма